Мнение: Тези три филма, номинирани за Оскар, не могат да бъдат по-различни. Заедно те представляват промяната, от която се нуждаем

Бележка на редактора: Ноа Берлатски () е публицист на свободна процедура в Чикаго. Мненията, изразени тук, са негови. Вижте в CNN.

Това е първата година, в която три кино лентата на дами режисьори — „ Anatomy of a Fall “ на Жюстин Трие, „ Past Lives “ на Селин Сонг и „ Барби “ на Грета Геруиг — получиха номинация за най-хубав филм на Оскар.

Три е невиждано. Това е знак за същински прогрес. Но това също е индикатор за това какъв брой стеснен е напредъкът. Според разбор, осъществен от USC Annenberg Inclusion Initiative, дамите са режисирали единствено 2,7% от най-хубавите 1700 касови кино лентата през 2007 година През 2023 година този брой е повишен... до към момента жалките 12%.

Първият режисиран от жена филм, който е номиниран за най-хубав филм, е „ Децата на по-малкия господ “ на Ранда Хейнс през 1986 година Оттогава единствено 21 режисирани от дами филми са номинирани. След като Академията разшири групата си до 10 годишни номинирани за най-хубав филм през 2009 година, имаше няколко случая (2009, 2010, 2020, 2021), в които са номинирани два кино лентата от дами режисьори. През 2016 година Академията отговори на рецензиите, като се опита да удвои броя на дамите и цветнокожите в редиците си. Тя сподели, че е постигнала тази цел до 2020 година – само че от този момент дамите в Академията са се нараснали единствено с една точка, до 34%, съгласно отчет на New York Times.   Цветнокожите в Академията са намалели с точка до 18%.

Като се има поради този подтекст, не е инцидентно, че всеки от трите режисирани от дами кино лентата е за компликацията да се опишат женски истории в свят, доминиран от мъжка мощ и мъжки разкази. И трите кино лентата слагат под въпрос мъжките конвенции и жанрове по способи, които демонстрират тъкмо за какво имаме потребност от повече филми и повече номинации за режисирани от дами филми.

„ Анатомията на рухването “ на Триет е за немската писателка Сандра (Сандра Хюлер), упрекната в убийството на брачна половинка си Самуел (Самюел Тайс). Обвинението твърди, че Самуел е ревнувал от аферите на Сандра с дами и от триумфа й като публицист. След спор, съгласно прокурорите, Сандра бутна Самуел от прозореца.

За обвиняването Сандра е съдбовна жена - полово нападателна, амбициозна, (твърде) умна жена, която унищожава мъжете, които се изпречват на пътя й. Опитват се да я впишат във филми като „ Двойно обезщетение “ (1944) на Били Уайлдър или даже „ Изчезнало момиче “ (2014) на Дейвид Финчър, където историите приравняват женския искра и женското принуждение.

Триет не изключва изцяло този роман - в никакъв случай не знаем сигурно какво е направила или не е направила Сандра. Но филмът оставя отворено различното четене, че Сандра е почтена, изправена пред гонене тъкмо заради ноарното съмнение по дифолт, че изобретателните и умни дами са опасност за мъжете. Зрителят е оставен да реши дали тези остарели истории за женомразци са правилни и дамите създатели могат да основават единствено гибел или са вероятни други истории.

„ Минали животи “ на Селин Сонг също слага под въпрос и преработва род, доминиран от мъже режисьори – не ноар, а романтика. Главната героиня Нора Муун (Грета Лий) среща любовта на живота си Хае Сунг (Тео Йо) в междинното учебно заведение в Южна Корея. Но фамилията на Нора напуща страната и отпътува за Съединени американски щати и зараждащият се разказ в никакъв случай не съумява да изчезне. Вместо това през идващите две десетилетия Нора става драматург и се омъжва за сътрудника си публицист Артър (Джон Магаро).

Филмът е история за носталгично разрушено сърце; то скърби за отдалечаването на Нора от Южна Корея и от нейното минало, както и за спирането на нейния сантиментален скрит план с Хае Сунг. Но това е и празнуване на нейната увереност и решението й да преследва кариера съгласно личните си условия, вместо да остави логиката на този сантиментален сюжет едностранно да оформи живота й. Артър е добър човек и също обича Нора. Дори Хае Сунг споделя, че обича Нора такава, каквато е, и не желае животът й да е различен.

„ Минали животи “ съжалява за неизживените животи, само че също по този начин упорства, че дамите, и изключително дамите създатели, имат повече от един късмет в живота и любовта. Нора, сходно на Сонг, преработва сантименталния сюжет, с цел да сътвори своя лична история. Отказът да разреши на романтиката да дефинира живота й е мъчителен. Но това също води до наслада и даже до друга, в случай че не безусловно по-добра обич.

Triet премисля ноара, Song премисля романтиката, а Gerwig премисля хитовия франчайз, ръководен от IP. В „ Барби “ корпоративно основана жива кукла би трябвало да разбере по какъв начин да (пре)създаде себе си и да реши коя желае да бъде на инат на костюмите, които желаят да я слагат в (буквална, розова) кутия. (Дистрибуторът на “Barbie ” и CNN споделят една компания майка, Warner Bros. Discovery.)

Това е явна метафора за самата Геруиг, която прави собствен личен филм и своя лична Барби от материали, дадени й от (доминирани от мъже) корпоративни компании за играчки и (доминирана от мъже) студийна система. Странният роман на кино лентата се движи напред-назад сред ръководената от дами химера на Барби и действителния свят; основава патриархат, управителен от Кен, единствено с цел да го смъкна. Сюжетът действа като тип зашеметяваща подигравка или пренасочване на всички тези неистови екшън супергерои IP, само че този път с декорации и страхотни обувки.

Историите, жанровете и тематиките, считани за значими и канонични във кино лентата, на процедура всички са открити от мъже, тъй като единствено мъжете са имали достъп до връзките и капитала, нужни за правенето на огромни филми. Тогава не е чудно, че Триет, Сонг и Геруиг повече или по-малко категорично разясняват, борят се и се пробват да изчистят догатките за мъжкия род, с цел да опишат личните си истории.

Това не значи, че дамите режисьори са по-малко забавни или по-малко истински от мъжете режисьори. Напротив, усилието да се премислят остарели разкази и остарели жанрове е повода „ Минали животи “, „ Анатомия на едно рухване “ и „ Барби “ да са доста по-интересни и възнаграждаващи от миналогодишните общоприети биографични филми за велики мъже, примамки за Оскар, като този на Брадли Купър „ Maestro “ и „ Oppenheimer “ на Кристофър Нолан или клишетата по дифолт „ врагове към другари “ в „ The Holdovers “ на Александър Пейн.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Филмът е задушавал дамите създатели през съвсем цялата си история като промишленост. Това е неприятно от позиция на справедливостта и справедливостта. И това също е неприятно за изкуството. Triet, Song и Gerwig потвърдиха, че дамите режисьори са в неповторима позиция да слагат под въпрос и премислят остарели жанрове, остарели истории и остарели хрумвания. Те също по този начин настояват, че 3 от 10 номинации за най-хубав филм за филми, режисирани от дами, са несъответстващи. Бих се радвал да видя „ Showing Up “ на Кели Райхард или „ Polite Society “ на Нида Манзур в листата на номинираните тази година, единствено за начало.

Надяваме се, че през идващото десетилетие ще забележим половината номинации, или 7 от 10, или 10 от 10, да отидат за филми от дами. Крайно време е Академията да стартира да признава гения, гласовете и въображението на половината човечество. Жените режисьори заслужават по-добро, както и филмите.